Гвардейци водеха шествието с портрет на царя, нарисуван от търновския художник Цани Василев по възстановката на антрополога проф.Йордан Йорданов. |
Препогребването на тленните останки на цар Калоян бе с ритуала на държавник. Това бе признанието към неговите заслуги за възстановяване и разширяване и признаване на България в началото на 13-и век. На него обаче не присъства нито един от лидерите на основните политически сили. Сред множеството се вееше националният трибагреник и ... черно-червените знамена на ВМРО.
Мощите на средновековния български владетел бяха изложени предния ден на поклонение във Великотърновския музей. Вечерта проф. Йордан Йорданов, директор на Института по антропология и клетъчна морфология при БАН, и проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, поставиха в анатомичен порядък върху кадифе костите на държавника в саркофага, изработен в завод „Терем". Вчера във фоайето на градския музей на почетен караул край него бяха гвардейци. Точно в 10.30 часа костите на цар Калоян под звуците на военен марш бяха положени върху лафет, теглен от бронетранспортьор, и шествието се отправи към църквата - символ на България „Свети 40 мъченици". В църквата заупокойна молитва отслужи великотърновският митрополит Григорий.
"Във Велико Търново е една част от величието на България. Няма да е далече времето, когато Велико Търново ще събере в един пантеон мощите на българските владетели. Ние им дължим това. Полагането на мощите на цар Калоян е първата стъпка", заяви в словото си президентът Първанов. По думите му, българският владетел е разбрал още в 13 век, че България печели не от едностранното обвързване, а от активно участие в диалога между Изтока и Запада.
Под звуците на „Българийо, за тебе те умряха" тленните останки на Калоян бяха положени на мястото на гроба, в който са открити през 1972 г. от археолога Въло Вълов.
Инициаторът за създаването на пантеона проф. Божидар Димитров каза, че това е нормална практика по света и в подкрепа на думите си цитира Русия, Франция, Англия. Той допълни, че през лятото в църквата „Св. 40 мъченици" ще бъдат препогребани костите на Михаил Шишман, погребан в с. Старо Нагоричино, Македония, както и пръст от гробовете на Аспарух край Полтава и Кубрат край Малая Перешчепина. И двамата прабългарски владетели, преди да бъдат погребани, са запалени и съвсем малко кости са запазени от Кубрат. Все още се водят преговори с Гърция за предаване на мощите на Самуил. Проф. Димитров изрази увереност, че до края на годината пантеонът ще бъде завършен. До дни ще бъде готов и 11-метровият паметник на Цар Борис I край Шумен, сподели проф. Димитров.
Кой е Калоян
Калоян или Йоаница е роден през 1168 г. Цар на България от 1197 до 1207 г. Той е най-малкият брат на създателите на Втората българска държава царете Асен и Петър. През 1205 г. в резултат на редица битки превзема териториите около днешните Симеоновград, Варна, Пловдив. Достига и до Константинопол. Освобождава завзетите от унгарци български земи около Ниш, Браничево и Белград. След Средец превзема Призрен, Скопие, Охрид и други градове от Македония.
От края на 1199 г. води кореспонденция с папа Инокентий III, който се надявал да присъедини България към католическата църква. Калоян отговорил след около три години, като настоявал за царска корона и самостоятелна църква. На 15 октомври 1204 г. кардинал Лъв пристигнал в Търново. Той миропомазал архиепископ Василий за примас на българската църква, а от името на папа Инокентий III провъзгласил Калоян за крал и му връчил корона и скиптър. Това е признаване на българската държавност от висшия авторитет в Европа по това време. На 14 април 1205 г. разбива рицарите от Четвъртия кръстоносен поход при Одрин и пленява предводителя им Балдуин (Бодуен) Фландърски, когото заточва в едноименната кула на Царевец. През 1207 г. по време на битка срещу ромеите при Солун става жертва на заговор и е убит от Манастър. Тялото му е пренесено и погребано в църквата "Свети 40 мъченици".
ИНИЦИАТИВА
Президентът обяви, че и през тази година ще продължи инициативата си за археологически разкопки на 16-те храма на духовния и църковен център на Втората българска държава на хълма „Трапезица". „Ще направим пак една хубава бригада със студенти и ученици, няма да се делим, за да изглежда този хълм по различен начин," каза той пред насъбралите се студенти, които развяваха националния флаг.