ЕДИН ЗАВЕТ

„… Гордостта от неговите френски предци – крале, блестеше ярко в осъзнаването на бурбонското му потекло и най-вече в постоянната му мисъл за генеалогичната и биологичната връзка между него и Краля – Слънце Луи XIV – олицетворение и апотеоз на монархическата идея. Сложният дворцов церемониал, празненствата и елегантността, които Фердинанд въведе в България, не бяха основани на дребнавия церемониал нз германските княжески дворове. Те бяха израз на отнопението на Фердинанд, а и на майка му към Златния век. …” /Стиван Констан/
 
„Фердинанд е най-изисканият човек в Европа.” /Крал Едуард VII /
„Европа почти не познаваше българите, освен чрез него и те имаха голяма полза от това, че започна да ги опознава тъкмо чрез него” /Морис Палеолог /  

Цар Фердинанд I
(до 1908г. Княз на Северна и Южна България)
*1861 Виена +1948 Кобург
Пълно име: Фердинанд Максимилиян Карл Леополд Мари Сакс Кобург Гота

Произход:  Баща му  е Принц Август Виктор фон Сакс Кобург Гота Кохари, австрийски генерал. Майка му е Принцеса  Клементина Бурбон – Орлеанска, дъщеря на френския крал Луи-Филип.
.
Българската депутация, която търси княз за овакантения български престол след абдикацията на княз Александър I Батенберг (1886), се свързва с Фердинанд във Виена, който по това време е подпоручик в австро-унгарската армия. На 25 юни 1887 г. III велико народно събрание (ВНС) одобрява кандидатурата му. Изборът му не е признат от Русия, но някои западни държави фактически го подкрепят на българския трон. През 1893г. IV Велико народно събрание прави промени в конституцията, позволяващи престолонаследника да не изповядва източноправославна вяра. Тези промени правят възможен брака на Княз Фердинанд с Принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Раждат им се 4 деца: Борис (1894), Кирил (1895), Евдокия (1898) и Надежда (1899). Няколко дни след раждането на последното им дете Княгиня Мария-Луиза умира.
.
През 1896 г., след като престолонаследникът Борис ІІІ приема източноправославно вероизповедание и негов кръстник става руският император, дипломатическите отношения с Русия се възстановяват, но се влошават личните отношения на Царя с Ватиканът и част от католическите владетели в Европа.  През 1908г. Фердинанд сключва втори брак с германската принцеса Елеонора Ройс-Кьостриц. Посредник за този брак е руската Велика Княгиня Мария Павловна – братовчедка на Елеонора, която посещава България за освещаването на паметника на Царя Освободител.
.
На 22.септември 1908г. в църквата „Св.40 Мъченици” в старопрестолния град Търново Фердинанд обявява Независимостта на страната, като прочита Манифест до българския народ, с който обявява България за Царство, а себе си за Цар.
През 1912-1913г. България, като част от Балканския съюз води победната Балканска война, в която Турция е победена. След нея страната води още две войни: Междусъюзническата (1913) и Първата световна (1915-1918) от които България излиза с тежки загуби. През 1918г. Фердинанд абдикира в полза на Сина си Борис III. До края на живота си живее в Кобург, и в замъка Св. Антон в Словакия, собственост на рода Кохари. Цар Фердинанд умира и е погребан в Кобург през 1948г. – няколко години след като и двамата му сина са убити, а невръстния му внук е в изгнание в Египет.
.
Цар Фердинанд е маршал на българската, германската, австро-унгарската, турската армии. Царят е изключително ерудирана  личност – орнитолог и ботаник от европейска величина, един от авторитетите в областта на фалеристиката.
По негово време България се изгражда като модерна европейска държава по отношение на основните институции, парламентарната система, армия, инфраструктура.

.
Княжески дом (до 1908г.)
КНЯГИНЯ КЛЕМЕНТИНА ОРЛЕАНСКА (1887-1907)
КНЯГИНЯ МАРИЯ-ЛУИЗА БУРБОН-ПАРМСКА (1893-1899)
КНЯЗ БОРИС ТЪРНОВСКИ – ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИК
КНЯЗ КИРИЛ ПРЕСЛАВСКИ
КНЯГИНЯ ЕВДОКИЯ
КНЯГИНЯ НАДЕЖДА
Княгиня Елеонора Ройс – Кьостриц (02-09.1908)
.
Царски дом:
ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА (1908 – 1917)
Княз Борис Търновски – престолонаследник
Княз Кирил Преславски
Княгиня Евдокия
Княгиня Надежда
.
Свита
Генерал Данаил Николаев – военен съветник (1887-1893), генерал-адютант (1897-1907)
Генерал Петър Радушков Марков – генерал –адютант
Генерал Петър Ганчев – адютант при абдикацията, Хофмаршал в кобург, напуснал България 1918 
Генерал Сава Савов  -военна свита (1891-1896), Маршал на Двора (1914-1917)
Ген. Стефан Нерезов – комендант на двореца (1910)
Граф Амеде дьо Форас – обер хофмаршал на двора  (1888-, 1896)
Граф Робер дьо Бурбулон – личен секретар и шамбелан при двора (1887-1904)
Граф Алаксандър дьо Грено – хофмаршал, камерхер
Граф П. де Шевермон – секретар на кабинета на Н.В.
Граф де Кленшан
Барон Епингхофен
Барон Ебнер-Ешенбах – оберщалмайстер
Генерал Кирил Ботйов – маршал на двореца и адютант (1904-1907)
Подполк. Г. фон Добнер – австрийски благородник, комендант на Двореца
Стефан Георгиев Чапрашиков – секретар (1907-1914)
Лука Муравенов – секретар и придворен съветник (1896)
Димитър Станчов – личен секретар (1887-1889), началник на тайния кабинет (1889-1894), съпруг на Графиня Ана дьо Грено
Страшимир Д. Добрович – шеф на тайния кабинет (1896-1924), началнлик на канцеларията и канцлер на българските ордени
Павел Груев – шеф на тайния кабинет
Майор фон дер Лааба – съветник по дворцовите въпроси и аташе по печата (1887-)
Павел Калевич – интендант на Цивилната листа (1896)
ДимитърАнков  – Интендант на цивилната листа (1896-1913)
Михаил Златаров – началник на продворната Телеграфо-пощенска станция (1896), по-късно Интендант на цивилната листа (1905)
Недялко Смилов – Интендант на цивилната листа и инспектор на дворците (1913-1919) 
Проф. Иван Буреш – уредник на Царския музей по естествена история
Д-р Паул Леверкюн – директор на научните учреждения и библиотеката на двореца
Д-р Х. Герцнер – лейбмедик (1913)
.
Военна свита:
Генерал Георги Агура – военна свита
Пор. Иван Багрянов – адютант
Генерал Панайот Вичев Бърнев – флигел-адютант (1903)
Генерал Върбан Николов Винаров – ф-а (1887); почетен флигел-адютант (1894-1900)
Генерал Янко Драганов – военна свита (1912-1915)
Ген. Никола Иванов – почетен ф-а (1896)
Поручик Делчо Илчев – адютант
Генерал Кръстьо Маринов – почетен флигел-адютант (1880-1881)
Полк. П. Маринов – почетен флигел-адютант (1896)
Подполк. Р. Марков – флигел-адютант (1896)
Пор.Стоян Никифоров – адютант (1907)
Генерал Стефан Георгиев Паприков – почетен флигел-адютант
Ротм. Перакович – щал-майстер и ординарец
Полк. Васил Петев – свита (1896)
Генерал Рачо П.Стоянов Петров – почетен флигел-адютант (1887-1896)
Полк. К. Петрунов – почетен флигел-адютант (1896)
Кап. Никола Радев – адютант
Генерал Михаил Савов – почетен флигел-адютатнт (1888)
Генерал Алекси Стоянов Стоянов – адютант
Подполк. Г.Стоянов –старши флигел-адютант (1896)
Кап.Стоянов – флигел-адютант (1896)
Ротм. Стоянов – ординарец (1896)
Поруч. Саръилиев (1910-1914)
Майор Станев (1910-1914)
Поруч. Христо Н. Тъпчилещов (1905)
Подполк. Червенаков
.
Към гражданската свита:
Александър Дим. Греков – на служба в Тайния кабинет (1914)
Мартин Фюрт – частен секретар (1896)
д-р де Флайшман – частен съветник (1887-1905)
Ламер – инспектор на дворците (1914)
Георги Чолаков – секретар (1914)
Арх. Фридрих Грюнангер – придворен архитект
Добри Христов – придворен композитор
Д-р Найсер – лейбмедик (1887-)
Д-р Станислав Лудвиг – лейб медик (1896)
Д-р Иван Йорданов – лейбмедик 
Д-р Иван Карамихайлов – придворен лекар
Петко Горбанов – учител по български език
Добри Ганчев –  придворен учител по български език на княза и княгиня М. Луиза
Христо Карагьозов – началник на личната охрана
Едуард Вайх – в свитата, по-късно дворцов директор, а в емиграция Хофмаршал на Цар Фердинанд
Пфанкенщил
Антон Хикиш
Жул Лошо– французин, управител на Царските ботанически градини (1897-1908)
Франк Шоел– секретар на Фердинанд
Папазян – домакин на двореца
Антон Новак – дворцов градинар
Ревицки – кочияш
Йосиф Търновалийски – капелан в двореца Св. Антон в Словакия (1941-1946)
Иван Романов – капелан на цар Фердинанд в изгнание (до 1941)
Рудолф Признер – царски аптекар в Кобург
Брезек – иконом на двореца Св. Антон в Словакия
.
Евксиноград
А.Георгиев – управител на двореца Евксиноград (1902)
Едуард Андре – паркостроител в Евксиноград 1888
Анри Мартине – архитет – паркостроител в Евксиноград 1888 – 1890
Христо Георгиев – управител на избата Евксиноград  (1899 )
Моризе  – директор на парка Евксиноград (-1905)
Антон Краус – директор на парка Евксиноград (1905-)
Йозеф Крехан – директор на парка Евксиноград (-1914)
Димитър Георгиев – градинар на парка Евксиноград
Димитър Петров  – градинар на парка Евксиноград 1894
Георги Шиваров – управител на парка Евксиноград (1912-1935)
Кондев – градинар на Евксиноград  (1895)
Забунов – управител на княжеските лозя в Евксиноград (1895)
Т.Леерс – придворен архитект на двореца Евксиноград (1894)

.
Други:
Велизар Пеев – придворен доставчик на шоколад
Иван Карастоянов – придворен фотограф
Божидар Карастоянов – придворен фотограф
Шуменско пиво – придворен доставчик на бира
Братя Прошек – придворен доставчик на бира
д-р Никола Странски – придворен аптекар и зъболекар
Иван Б. Касъров – придворен книжар 
Тодор Кулеков – придворен сладкар 
Къща за вътрешни и международни транспорти „Експресъ“ – царски придворен експедитор
Съединените тютюневи фабрики – Пловдив – придв. доставчик
„Исак Марказов” – придворен доставчик на месо
Сам. Патак АД – Белово – придв. дост. на хатия
„Юлиус Хегеш” – придв търг агент
C.F.Zimmermann- Пфорцхайм, Швейцария – царски придв. бижутер
Ludwig Wrana – Виена, придв. бижутер
Ив. К. Калпазанов – Габрово – първа княжеска придворна фабрика за шаяци „Фердинанд I”

.
Командири на Лейбгвардейския на Н.В. конен полк
Генерал-майор Петър Марков 1886  1908
Полковник Иван Колев 1908  1912
Полковник Генко Мархолев 1912  1913                                       
Полковник Паун Бананов 1913  1916
Полковник Александър Кисьов 1916  1918
.
Към персоната на княз Борис като Престолонаследник (1895-1918)
Полк Христо Димов Калфов – член на военната свита на Цар Фердинанд, военен наставник на престолонаследника
Ген. Александър Николов Кисьов – член на военната свита на Цар Фердинанд, военен наставник на престолонаследника (1907-1908)
Генерал Никола Ганчев Куртоклиев – възпитател (1895-1913) а-т (1913-1918), Маршал на двора (1918-1934)
Д-р Киркович – лейбмедик
Граф Шевермон – преподавател по френски език
+ Доростоло-Червенски митрополит Василий – духовен възпитател
Констан Шауфелбергер – възпитател и преподавател по френски (-1918)
.
Дворцова гимназия:               
Станимир П.Стефанов Станимиров – директор на образованието на князете, началник на дворцовата гимназия и преподавател по руски език и черковна история
Васил Кирилов Василев – математика
Никола Василев – физика
Димитър Илков – география
Перикли Чилев – латински и гръцки език
Юрдан Трифонов – български език
Иван Попов – история
Георги Евстатиев – рисуване
Борис Иванов – естествена история и химия
***  
Шефство на полкове:

Лейбгвардейски на Н.Ц.Височество полк  (1896)
.
Подполк. Марков – к-р
Ротм. Табаков – старши офицер
Ротм. Кацаров – старши офицер
Офицери: Даскалов, Тотев, Ганчев, Сирманов, Вуйчев, Василев
.
6-ти п. Търновски на Н.Ц.В. полк (1896)
Подпор. Н.Ц.В. Престоло-наследника Княз Борис Търновски, Херцог Саксонский
Полк. Цончев – к-р
Висши оф: Денчев, К. Иванов, Гешев; Генев
Низши оф: Пашинов, Хранов, Андреев, Цветанов, Ранков, Григоров, Панайотов, Павлов, Пошев, Стоянов, Овчаров, Димов, Марков; Банов, Кузунджийски, Тананов, Д.Димитриев, Божилов, Давидов, Радионов, Грозданов, Г. Илиев, Куртоклиев, Станов, Куюмбжиев[sic], Н.Илиев, Кесев, Маринов, Цветков, Ценев, Апостолов, Славеев, Кушев; Деянов, Трайков, Пазов, Михнев, Гичев, Банковски; сан.м-р Димитриев, сан.подпор. Георгов
.
4-ти артилерийски на Н.Ц.В. полк (1896):
Полк. Ценов – к-р
Висши офицери: Дворянов, Беров; Банов, Н. Цветков, И. Цветков, Чобанов, Руев; Низши офицери: Каварналиев, Толчев, Бобошевски, Вазов, Кацаров, Пушкаров, Вълчев, Тополов, Марков, Тетевенски, Вълчанов, Пеев, Сарайдаров, Първанов; Нерезов, Проданов, Бурмов, Паунов, Бояджиев, Ангелов, Симеонов, Винаров, Домусчиев, Касъров, Забунов, Начев, Станчев, Александров, Стайков, Маринов, Стефанов, Карадимов, Коджов, Проданов, Джумалиев, Божилов, Николов, Берберов, Венедиков, Янков, Подгоров; Вазов, Болярски, Бояджиев, Грозданов, Фелдеску; сан.пор.Бацаров; сан.ветр.пор.Карагьозов
.
1-ви конен на Н.Ц.В. полк (София, 1896):
Полк. Кърджиев – к-р
Висши офицери: Стоилов, Сиромахов; Данаилов, Велчев, Пенев
Низши офицери: Стойнов, Тошков, Тодоров, Близнаков, Танев, Виденов, Кованов, Николов; Брадинов, Йовович, Бананов, Гешев, Леонидов, Марков, Коцев, Фтичев, Стоянов; Карайорданов, Коджов, Сариков, Братанов, Мустаков, Христов, Тодоров, Трифонов; сан.пор. Георгиев, сан.вет.пор.Бенев
.
2-ри конен на Н.Ц.В. полк (Лом, 1896)- в последствие на Княгиня Мария-Луиза:
Подполк. Стоев – к-р
Висши офицери: Лилов, Попов; Кабакчиев, Нотович;
Низши офицери: Карадимов, Калчев, Симеонов, Михайлов, Желев, Томов, Стойчев; Димитриев, Манджуков, Стоянов, Балтаджиев, Попов, Босев, Бърнев, Апостолов, Войников, Атанасов; Митов, Юруков, Чонков, Софтов, С. Иванов, Голубаров, Влаевски; сан.вет.поруч.Повивков.
.
18-ти пехотен етърски полк (обявен в дена на обявяване на независимостта)
.
Чуждестранни полкове:
.
54 п. Мински на Н.В. Цар Фердинанд полк. Цар Фердинанд получава от Русия шефство над полка през 1908г. и през 1915г. то му е отнето като на противник във ВСВ.
.
 11 Императорски и Кралски хусарски на Н.Ц.В. Княз Фердинанд полк. Това почетно шефство над австро-унгарски полк Княз Фердинанд получава през 1907г. По-късно полкът е прекръстен на „Фердинанд I цар на Българите“
.
Кралския Пруски 4 Тюрингски пехотен полк N 72 на Н.Ц.В.  ФердинандI
.
10 Макдебургски хусарски на Н.Ц.В.  Фердинанд I полк
.
Кралския Баварски 23 пех.п. „Фердинанд I Цар на Българите“
.
Полски стрелкови батальон N 26 на Н.Ц.В.  Фердинанд I
.
Teжък артилерийски полк N 60 на Н.Ц.В. Фердинанд I полк.